ИМОТИ ВЪВ ВСИЧКИ РАЙОНИ НА ВАРНА
БЕЗ КОМИСИОННА ЗА КУПУВАЧА

Град и община Варна имат високо равнище на развитие и значителен потенциал за по-нататъшен растеж. Местоположението и характеристиките на градската агломерация и на град Варна позволява да се поемат и в бъдеще значителни национални, регионални функции, както и европейски функции в сферата на високотехнологичната промишленост, услугите и туризма.
Факторите, които ще определят развитието на града и в бъдеща са:
Местоположение: излаз на Черно море; разположение на пътя между Европа и Азия; близост до перспективни пазарни райони, външна „врата" на страната и Европейския Съюз, поемаща възможностите за развитие на източните и югоизточните връзки на страната и ЕС;
Демографски потенциал: център, привличащ население и трудови ресурси. Град Варна се отличава с концентрация на население с голям жизнен и високообразован трудов потенциал, т.е. може да удовлетвори изискванията за наемане на работна сила с необходимите качествени характеристики. По отношение на демографското развитие могат да се очакват нови положителни количествени и качествени изменения в перспектива. Образователното равнище на населението непрекъснато се повишава. Концентрацията на население с висше образование е близо 1,5 пъти над средната стойност за страната, което е предпоставка за развитие на модерни и технологични производства и дейности.
Висока вътрешна и международна транспортна достъпност: средищно място и транспортно-комуникационен възел от висок ранг, наличие на пристанищен и летищен комплекс, увеличаващи възможните алтернативи за транспортна и логистична дейност. Град Варна е и най-големият входно-изходен транспортен възел на страната, свързващ Източна и Централна Европа по море с Русия, Украйна, Грузия и останалия свят;
Образователен и културен център: Град Варна е един от основните научни и културни центрове на страната. Петте университета в града събират над 30 600 студенти. Те включват: Икономическия университет с около 10 000 български и чуждестранни студенти; Морската академия, която е центърът на военноморското образование и изследвания в България; Медицинския университет и университетската болница, които осигуряват отлични условия за медицинско образование, следдипломна квалификация, диагностика и лечение; Техническия университет, който е съставен от осем факултета, два колежа и център за дистанционно обучение; Варненския свободен университет с над 10 000 студенти, които се обучават в широк кръг от дисциплини. Развитието на висшите училища и научни институти е от съществено значение за икономическото, културното и социалното развитие за района. Варненските университети осигуряват на града и областта научен потенциал за развитие на бизнеса, привличат млади хора, които са не само потребители на стоки и услуги, но и създават неповторимата атмосфера на студентския град. Те са основните потребители на културни ценности и създават потенциални възможности за развитие на културните институции. Значителна част от завършващите специалисти намират професионална реализация в града и Варненска област и така съдействат за развитие на професионално-образователната структура.
Концентриране на административни, икономически, финансови и търговски услуги от висок порядък, развитие на обслужваща сфера и инфраструктура, които превръщат града в един от големите стопански центрове на Източна България. В резултат на всичко това нараства относителния дял на третичния сектор. В град Варна са застъпени всички основни функции на социалната инфраструктура. Градът е седалище на представителни обекти на национални и чужди производствени и търговски фирми
Икономическо разнообразие: В различна степен на развитие в общината са представени широка гама от производства и дейности на всички сектори и отрасли. Тяхното надграждане в значителна степен е по-лесно, особено при наличието на традиции в определени сектори като морската индустрия и др.
Туристически потенциал: Общината разполага с уникален потенциал за развитие на разнообразен туристически пакет. В редица случаи наличието на туристически и рекреационни ресурси е благоприятна предпоставка за развитие на незамърсяваща и модерна промишленост във високоефективни ниши.
Определен интерес от чуждестранни и вътрешни инвеститори поради струпването на добри локализационни условия, определящи градът и общината като силно атрактивни в инвестиционно отношение територии.
Като благоприятен външен фактор за развитието на града може да се посочи очакваното присъединяване на страната към ЕС през 2007 г. и влиянието на този процес върху така нар. среди на развитието: икономическа, социална, нормативно-правна, устройствена, информационна, институционална и др.
Целева концепция за икономическо развитие
Прогнозите за икономическо развитие имат силно вероятностен характер, тъй като процесите в икономиката и пространственото изграждане на средата са с висока степен на непредвидимост, даже и в по-близко бъдеще. Това налага изисквания за гъвкавост на плана по отношение на много бързо изменящите се условия.
При тази ситуация, решенията на плана, свързани с икономическото развитие и система „Труд", се базират на две ясно обособени части:
обща рамка, която дава стратегическите (далекосрочни) параметри на развитие и която научно обосновано да осигурява общия баланс на структурите и елементите на града. Тази обща рамка е обоснованата по-долу концепция за икономическото развитие на град и община Варна;
конкретни предписания за устройственото разполагане на система „Труд", които могат да се изменят и коригират в зависимост от обстановката и в съответствие с общата рамка.
Основната концепция за икономическото развитие на град и община Варна, която стои в основата на устройствените решения, се изгражда върху следните допускания:
Развитие и утвърждаване на социално-икономическия комплекс на град Варна като конкурентен в регионалната, национална и европейска територия;
Доразвитие на функциите на град Варна като многофункционален център с национално, европейско и международно значение, отговарящи на ранга му на бъдещ втори град в селищната мрежа на страната и контрабаланс на столицата в Източна България и източна граница на Европейския Съюз;
Развитие на града и общината, свързано с регионалното местоположение - а именно на брега на Черно море, което му придава характеристики на град - врата и основен логистичен център с национално и международно значение;
По-нататъшно утвърждаване на града като национален и регионален научно-образователен и университетски център. Развитие на местния образователен и иновативен потенциал и информационните и комуникационни технологии с оглед изграждане на икономика, основана на знанието. Това ще се постигне чрез засилване на функциите в областта на образованието, научното и технологично развитие, трансфера на технологии, подобряване образователните и квалификационни умения на човешкия капитал и др.;
Умножаване на промишлените дейности на територията и структурно преустройство, гравитиращо към производствата на високотехнологични, иновативни и интернационализирани производства и фирми; създаване на клъстери, с оглед повишаване на ефективността и конкурентноспособността на производствата;
Развитие на туристическа функция с преобладаване на високодоходен туризъм и преодоляване на неговата висока сезонност. Превръщане на града в национален, регионален и световен туристически обект.
Балансиране на развитието между отделните сектори с ускорено развитие на тези отрасли и дейности от третичния сектор, които създават импулс за развитието на първичния и вторичен сектор.
Преодоляване на липсата на характерните елементи на качествено устроената производствена среда.
Организирането на инвестиционна инициатива и устройването на "икономически зони" за очакваните интензивни потоци от хора и стоки. Намирането на удачни решения по този въпрос ще осигури на Варна допълнителен мощен потенциал за развитие.
Ефективното използване на ресурсите и потенциалите на извънселищната територия на града за целите на социално-икономическото му развитие.

Основни характеристики на прогнозираното икономическо развитие
В икономическата сфера за Варна е едновременно предизвикателство и благоприятна възможност да се създаде климат, който стимулира преструктурирането и модернизацията и допринася за устойчив растеж. Градът е финансов и интелектуален капитал на страната и разполага с високообразовано население. От една страна е необходимо да се ускори напредъкът в сектора на услугите и промишлените отрасли от сферата на високите технологии, за да се укрепи позицията на Варна като водещ финансов и бизнес център в страната, от друга страна градът трябва да поддържа здравословна комбинация от промишлени отрасли, за да може да капитализира съществуващият производствен потенциал и да издържи на конкуренцията на широк фронт. Това е една възможност за устойчива диверсификация, която в известна степен ще смекчи до голяма степен сезонната заетост на трудовите ресурси.
Придаването на нов динамизъм и качество на града и общината в значителна степен е резултат от икономическото развитие и ефективното действие на система "Труд". Икономическото развитие - неговите темпове, структура, пространствено организиране в зони, ядра, комплекси, е основополагащо по отношение на развитието на всички останали системи, включително и по отношение на демографското развитие.
От друга страна, всички останали подсистеми играят ролята на стимулатори или ограничители по отношение на икономическото развитие. Търсенето на гъвкав баланс между всички системи в перспектива е една от задачите на общия устройствен план.
Основните параметри на прогнозните разчети за динамиката и секторната структура на икономиката са представени в Таблица 1 до 5. Техните количествени характеристики са представени по-долу.

Прогнозираните средногодишни темпове на развитие на икономиката са високи - 5-8%, но реалистични при запазване на сегашния инвестиционен интерес към града и общината и умело използване на създадените предпоставки и възможности за едно ново преструктуриране в полза на по-ефективни и конкурентоспособни производства. При реализиране на прогнозираните темпове градът и общината ще достигнат равнище на развитие около 60% от средното за Европейския Съюз към 2025 г. Сегашното равнище е около 37%.

Предвидените структурни промени в развитието на икономиката на общината обхващат всички сектори и сфери на дейности. Предвижда се и досега диверсифицираният характер на икономиката на общината, представен от многообразни икономически функции, да продължи да се обогатява.

Прогнозираната структура на икономиката на общината по показателя приходи от продажби е ориентирана към доминиращо развитие на третичния сектор, но при запазване, дори увеличаване на силната роля на вторичния сектор (вж. табл.2). Според прогнозните оценки вторичният сектор достига дял в общата структура на икономиката през 2025 г. около 19%, което го определя като център със силно развитие на услугите.
Третичният сектор достига прогнозни оценки по отношение на произведената продукция, характерни за градове от ранга на Варна със силни туристически, транспорти и логистични функции - около 80%.
Първичният сектор, включително селско стопанство и риболов, е с незначителен дял за развитието на икономиката на общината, но все пак един резерв за хранителната промишленост и ресторантьорството.
Характерната повишена инвестиционна атрактивност на територията, водеща до нарастване на икономическата активност, ще продължи да привлича население и работна сила. Разработените два варианта на прогнозата на наетите лица (тенденциален и силно урбанизационен) предвиждат увеличение на броя на наетите лица от 114 хиляди през 2005 г. на 175 хил. - респективно при тенденциалния и близо 189 хил. - при варианта, основаващ се на засилена урбанизация. Планираното увеличение е в рамките на 50-65%, което е изключително високо при демографската ситуация в страната. Това нарастване на заетостта се базира както на прогнозно нарастване на населението, основно чрез привличане на население в трудоспособна възраст, така и на трудови пътувания. Нарастването на броя на заетите в туризма, макар и с много по-ниски темпове, ще засили проблема с високата сезонна заетост в общината.
Третичният сектор се очертава като най-перспективен за развитието на икономиката на общината. Това се определя от функциите на града в сферата на услугите и на инфраструктурното развитие. Преструктуриране на третичния сектор е ориентирано към засилване на услугите, свързани с развитието и трансфера на технологии, образованието и квалификацията, бизнес услугите, услуги в областта на здравеопазването, високодоходен туризъм, транспортни и логистични дейности.

Вторичният сектор намалява своя относителен дял в структурата на заетите лица (от 28 на 25%), но абсолютно увеличава техния брой. При прогнозиране на приходите от дейност се залага ускорена динамика в сравнение с останалите сектори и производства в общината, което се обосновава с очаквани високоефективни вътрешноотраслови промени. На тази основа се предвижда делът на вторичния сектор да нараства от 20% през 2005 г. на 22% през 2025 г. Промените във вътрешноотрасловата структура на този сектор са ориентирани към развитие на отрасли, повлияни от икономиката на знанието. В това отношение положително въздействие ще окаже развитието на нови отрасли на третичния сектор и тяхната връзка чрез подходяща инфраструктура с вторичния сектор и преди всичко с преработващата промишленост.

Качеството на работната сила ще бъде един от ограничителите на бъдещото развитие на икономиката в града, което е проблем за цялата страна. Това налага изпреварващи дейности, свързани с повишаване на квалификацията и потенциала на човешките ресурси.

Стратегически направления на икономическото развитие
Промишленост
Характерна особеност на прогнозираната отраслова структура е нейната промяна. Преструктурирането на промишлеността е на основата на умножаване на промишлените дейности, които "изтеглят" структурното преустройство към средно и високотехнологични производства и фирми.
Прогнозата за структурата на промишленото развитие отразява приетите хипотези за целеви структурни промени, които се извеждат на базата на качествени аспекти:
ускорено развитие на високотехнологични, ефективни и конкурентноспособни производства;
развитие на традиционни за града, но перспективни производства - корабостроене, кораборемонт и др.;
обвързване на науката с производството и създаване на потенциални ядра на нови дейности;
привличане на високотехнологични производства;
изграждане на зона за бърз технологически растеж;
изграждане на регионални "клъстери" и мрежи, в които да се обхванат малките и средни предприятия;
ограничаване на трудоемките и неспецифични производства и дейности.
Предвижда се преработващата промишленост да увеличи дела си в структурата на приходите от продажби от 8.8% през 2005 г. на 11% през 2025 г. в резултат на предвидената висока динамика на развитието й.

Промените във вътрешноотраслово равнище и в областта на продуктовите структури са свързани с развитието на нови производства и продукти, на основата на търсене на пазарно перспективни, високотехнологични и иновативни производства и покриване на перспективни "ниши", подкрепени от активна структурна политика на държавата и общината, осигуряване на по-пълно използване на местния потенциал и възможностите на Структурните фондове. Очаква се делът на наукоемките производства в структурата на промишлеността на общината, които сега са 4.1% да се увеличат на 23-25%.
В този смисъл предмет на реалната устройствена проблематика е локализирането на технологичните паркове, бъдещите логистични, научно-изследователски и образователни центрове и др. Това води до създаването на условия за повишаване на технологичното равнище и развитие на високотехнологични производства и за развитие на предприемачеството и частния бизнес.
В основата на прогнозираното развитие на промишлеността в града е изграждането на нови предимно малки и средни предприятия.
Строителство

Строителството ще продължи да бъде важен отрасъл в икономиката на общината и през прогнозния период. Предвижда се слабо намаляване на неговия дял в структурата на заетостта и произведената продукция, но при абсолютно нарастване на заетите лица и реализираните приходи (вж. Табл. 1-7).
Основанията за това нарастване са свързани с:
инвестиционния интерес за ново строителство върху територията;
очакваното засилено инфраструктурно строителство и особено очакваното строителство по линия на оперативните програми и усвояване на средства от Структурните фондове и Кохезионния фонд,
преструктурирането, ремонта и реновирането на съществуващите материални активи в общината, една значителна част от които са остарели и некачествени.
Динамиката на пазара на недвижими имоти, растящите цени, туристическата и курортна атрактивност на общината, ипотечното кредитиране на граждани и повишеното търсене на курортни и престижни жилищни площи създава силни пазарни стимули в сектора.
На трудовия пазар става все по-трудно да се намерят квалифицирани специалисти за различните дейности, както и инженерен състав. Като цяло потребностите от неквалифициран персонал се удовлетворяват чрез ежедневна и сезонна миграция на работници.

Третичен сектор

Очаква се увеличаване на заетите и нарастване на конкурентноспособността на отраслите от третичния сектор (вж. Табл. 1-7)., базирано на:
Тенденциите на нарастваща конкурентноспособност на отраслите, които го съставят - здравеопазване, образование, наука, култура, туризъм, бизнес услуги и др.;
Нарастване на изискванията към качествата на трудовия ресурс чрез повишаване на образователното и професионално равнище на населението;
Развитие на научни изследвания с приложен характер;
Разработване и внедряване на нови технологии, ориентирани към икономиката на общината, националния и международен пазар;
Развитие на оздравителния и медицински клъстер, който да доведе до утвърждаване на гр. Варна като международно, национално и регионално медицинско, лечебно-възстановително и балнеоложко средище.

Туризъм
Туристическия бизнес в общината е с много добри показатели и големи перспективи за развитие, при наличието на благоприятна инвестиционна среда.
Прогнозните равнища на всички показатели, характеризиращи туристическия бизнес в община Варна, и в перспектива бележат растеж. Този растеж е значително по-забавен по отношение на абсолютния прираст на заетите лица. Основанието за определянето на прогнозираните равнища на развитие на туризма в общината са свързани с:
нарастване на туристическия поток;
подобряване на сезонността в използване на туристическата база;
значително подобряване на обслужването и квалификацията на заетите в туризма;
развитие на нови форми като яхтен туризма, разширяване на дела на културно-историческия и балнеоложки туризъм;
изграждане на агресивна маркетингова политика за целеви групи по възраст, доходност, културно-познавателни интереси и хоби;
Поддържане на качествено туристическо предлагане във всички аспекти: продукт, хора, услуги, информация, опит;
увеличаване броя на чуждестранните туристи с привличане на отвъдокеански пазари / САЩ, Канада, Япония и др./, с развитие на конгресен и балнеотуризъм.
Очаква се към 2025 г. заетите лица в туризма да бъдат около 20-22 хил.души.
Допълнителната свързана заетост с развитието на туристическите услуги в общината се очаква около 5-6 хил.души и повече през 2025 г.
Привлечено население в община Варна в резултат от развитие на туризма се очаква годишно да надхвърли общата численост на постоянното население.
Транспорт, складиране и съобщения
Варна ще запази, разшири и развие на ново равнище функциите си на международен европейски, национален и регионален транспортен и логистичен център.
Това е секторът, в който се очакват най-много инвестиции през прогнозния период, ще се извършат мащабни преустройства и се предвижда висока динамика в реализираните работи и приходи от пристанищна и превозваческа дейност на пътници и товари.

Търговско-складовите предприятия и зони постепенно се трансформират в комплексни търговски специализирани центрове с концентрация на търговскообслужващ персонал, посетители и товари, което поражда редица градоустройствени проблеми, както вътре в тях, така също и в контактните им зони.
В устройствения план новото логистично развитие на града е решено чрез резервиране на терени в западно и южно направление.

Селско стопанство

Първичният сектор (селско, горко стопанство, риболов) намалява непрекъснато своя дял в структурата на заетостта и продукцията, като в рамките на прогнозния период се очаква да участва в структурата на заетостта и икономическата структура с 0,5-0,3%. Значителна част от земеделските земи се предлага при определен инвестиционен интерес да сменят своето предназначение за по-доходоносни дейности.

6.2. Демографско развитие
Демографска прогноза - 2030 година

Демографската прогноза е разработена в териториален обхват - Община Варна, град Варна по административни райони и за съставните населени места- Звездица, Казашко, Каменар,Константиново и Тополи с времеви хоризонт на аналитичния период 1998-2005 год. и прогнозен период - 2005-2030 год., в два базови модела (варианти): тенденциален и оптимистичен за броя на постоянното население и пулсиращия град и футиристичен за постоянната миграция и пулсиращя град.
При определяне на прогнозното население е отчетено влиянието на две групи фактори - стимулиращи и задържащи демографското развитие.
Към първата група се отнасят :националните и регионални функции, географското положение, човешките ресурси, изградената материална база, туристическата индустрия, концентрацията на инфраструктурни съоръжения, историческото и културно наследство, инвестиционната привлекателност, законодателната, образователна и научноизследователска инфраструктура на града и общината.
Към втората групата на задържащите фактори се отнасят демографските, икономическите, законодателните и екологичните фактори.
Повъзрастова смъртност
Очаква се общата смъртност да се задържа в резултат от миграцията, по-слабото застаряване на населението и слабите изменения на средната продължителност на живота.
За смъртността се предлага само една хипотеза за коефициенти на доживяване, базирана на тенденциите и структурата на повъзрастовата смъртност от социално значимите заболявания. В модела за повъзрастова смъртност се залага достигане на средна продължителност на живота от 78 г., която да е близка до тази в Европейския съюз. Залага се съществено намаление на повъзрастовата смъртност при детските възрастови групи и по-специално при децата до 1 година, относително задържане във възрастовия диапазон 15-39 г. и намаляване на повъзрастовата смъртност при останалите възрастови групи, особено при мъжете в пред пенсионна и ранна пенсионна възраст и над 75 години, а при жените - увеличение при възрастовите групи над 75 г.
Повъзрастова раждаемост
Раждаемостта в община Варна е по-висока от средната за страната (особено през последните години ). Това е резултат от акумулацията на по-младо население и по-слабото влияние на негативните репродуктивни нагласи в резултат от икономическата трансформация.
Предлагат се две хипотези за модели на повъзрастова раждаемост на жените във фертилна възраст: тенденциален и оптимистичен модел. При съставянето на моделите за повъзрастова раждаемост на жените са взети под внимание демографската криза, етапа на демографския преход и демографската политика.
При тенденциалния вариант се възприема хипотезата повъзрастовата раждаемост да се запази такава, каквато е била през период 2002-2005 г. Общата раждаемост през прогнозирания период ще се задържи на 10.1 ‰, а фертилността около 39.2‰.
В оптимистичния модел за повъзрастова раждаемост се приема хипотезата да се достигане разширен тип възпроизводство на населението, който при сегашната средна продължителност на живота от 72 г. изисква раждаемост около 14‰ и фертилност около 60‰ (при отчечна раждаемост от 10,1%о и фертилност 39,2%о).

Миграция

Миграционните движения оказват силно влияние върху общия брой и структурите на населението, както и върху цялостното социално-икономическо развитие.
Градът и туристическите комплекси привличат и оползотворяват значителни човешки ресурси, суровини и стоки от хинтерланд превишаващ размерите на региона. Структурата на стопанството в община Варна благоприятства поддържането на по-висока заетост. За общината е характерна сезонната заетост и ежедневната трудова миграция. В резултат на социално-икономическото развитие на общината се очаква и нарастване на броя и на интензитета на миграционните движения.
В град Варна и туристическите комплекси се наблюдава тенденция на нарастване на временно пребиваващите с цел работа или упражняване на търговска дейност, строителство или извършване на услуги. По експертни оценки изходящата трудова миграция от град Варна е около 10 хил. души, а входящата около15 хил. души, като през активния туристически сезон,сезонната заетост е около 30 хил. души. Състоянието на икономиката и перспективното развитие на общината според Общинския план за развитие дават основание обема на тези потоци да нарасне, като част от тях ще прерастнат в механичен прираст.
За изпълнението на Общинския план за развитие на община Варна ще е необходим значителен контингент от работна сила. Една част от него ще се осигури от преструктурирането в икономиката, а друга чрез привличане на заселници от цялата страна. Според тенденциалния вариант стойностите на механичния прираст са - около 2000 души средногодишно, при оптимистичния 6000-7000 души средногодишно (достигане и надвишаване на стойностите преди 1992 г.). Според футуристичния вариант се очаква механичният прираст да достигне 10000-12000 души средногодишно, т.е. удвояване на стойностите характерни за периода преди 1992 год., тъй като сега няма ограничения за заселване и трудова активност.
Прогнозни разчети
Перспективният брой на населението е определен при следните параметри на възпроизводство:
Раждаемост
В община Варна двудетният модел се трансформира в еднодетен. Освен това, все по-широко явление е отказът от деца. Други фактори, водещи до тази ситуация са намалената плодовитост на жените и намаляващият брой на тези жени във фертилна възраст. Наблюдава се отлагане на ражданията в по-висока фертилна възраст, което стеснява репродуктивния период. От значение в случая са още намалената брачност, все по-широко разпространяващото се свободно съжителство, емиграцията, спадналото жизнено ниво, безработицата, повишената издръжка на децата, жилищната криза, промените в психологическата нагласа и др. Реално раждаемостта би могла да се стабилизира на по-високо ниво и да се доближи до стойности осигуряващи разширено възпроизводство на населението.
При тенденциалния вариант раждаемостта в община Варна ще се задържи на едно ниво. При оптимистичния вариант раждаемостта ще се увеличи с 2 пункта, а достигнатото ниво ще достигне границата на разширеното възпроизводство на населението.

Родилни контингенти

За прогнозираният период при тенденциалния вариант броя на фертилните контингенти ще намалее с около 18 000 души, а при оптимистичния ще нарасне с около 31000 души. Разликите в относителните дялове на жените във фертилна възраст между вариантите са в границите на 1 пункт. Намаляването на броя на фертилните контингенти е неблагоприятна тенденция от възпроизводствена гледна точка. Поддържането на относителния дял ще е възможно в резултат на миграцията. По-малкият относителен дял на фертилните контингенти се дължи на застаряването на населението, ниската в миналото раждаемост и нарастването на относителния дял на населението от 0-14 г.
Неблагоприятна е тенденцията на застаряване на фертилните контингенти. В резултат на това ще намалее относителния дял на жените във възрастовия диапазон от 15 до 34 години, в който се осъществяват по-голямата част от ражданията. До известна степен тази негативна тенденция се смекчава поради факта, че в гр. Варна е по-голям делът на ражданията на жените в по-висока фертилна възраст.

Смъртност

Сравнително високото ниво на общата смъртност в община Варна е свързано най-вече с влошаващата се възрастова структура. Освен застаряването, за покачването на смъртността влияние оказват спадналото жизнено ниво, лошото хранене, деформациите в околната среда ( екологичните проблеми), лошата трудова среда, засилването на конфликтите между хората и недобрия психологически климат , несигурността, лошата система на здравеопазване и др. Тревожна е тенденцията към увеличаване на повъзрастовата смъртност и то най-вече сред мъжете между 35 и 60 години.
Смъртността през 2030 г. и по двата варианта нараства, но ще е по-ниска от средната за страната през 2005 г.

Разликата в равнището на смъртността между двата варианта варира в 1 пункт. Тя се дължи на бавно променящата се средна продължителност на живота и еднаквата изходна възрастова структура на населението. Относително по бавния процес на остаряване на населението в община Варна е главна причина за бавното увеличение на броя на умиранията.

Естествен прираст

Според тенденциалния вариант естественият прираст ще продължи да поддържа отрицателни стойности, като в резултат от застаряването на населението и повишаването на общата смъртност те ще се повишат до- 3,5 ‰.
При оптимистичния вариант естественият прираст ще има положителни стойности, като най-големи ще са те през периода 2010-2015 г., когато реализират репродуктивните си възможности по-голям брой фертилни контингенти.

Средногодишен механичен прираст
В Североизточния район за планиране, и зоната на влияние на гр. Варна има достатъчен демографски ресурс, който може да осигури прогнозираните миграционни потоци в размер на 50 хил.души за за целия период според тенденциалния и 170 хил.души според оптимистичния вариант. За футуристичния вариант следва да се разчита на миграционни потоци и от останалите райони на страната. И при трите варианта населението на града и селата в общината ще нараства. По райони мигрантите ще се разпределят съобразно урбанистичните виждания за развитието на града и селата. Най-голям ще бъде миграционния поток към район Аспарухово, където се предвижда най-интензивно усвояване на територията и в район Приморски, в който ще се изгради около 60 % от новия жилищен фонд.
Очаква се броят на посянното прогнозно населението на община Варна ще достигне:
Според Тенденциаления вариант - 410850 души (2030 г.)и нарастване за прогнозния период с 56000 д. или с 16 %.
Според Оптимистичния вариант - 530844 души (2030 г.) и нарастване през прогнозния период съответно със 176000 д. или с 49 %.
Според Футуристичния вариант - 660884 души (2030 г.) и нарастване през прогнозния период с 306046 души или с 86%.
При реализацията на тенденциалния вариант за повъзрастова раждаемост и смъртност, режимът на възпроизводство ще протича със силно забавени темпове на намаление на населението в община Варна в резултат от формирания нисък отрицателен естествен прираст. Неблагоприятните тенденции ще бъдат преодолени, като се поддържа положителен механичен прираст.
Най-общо при тенденциалния вариант демографската ситуация в община Варна се характеризира със следното:

Бавно увеличение на броя на населението

Ниска раждаемост, която не позволява заместването на генерациите, с тенденция за към задълбочено регресивно възпроизводство
Нарастваща смъртност и заболеваемост
Забавен процес на застаряване на населението
Ниски стойности на положителен естествен прираст на населението, в резултат от относително запазената възрастова структура
Задържане на броя на населението в трудоспособна възраст и на фертилните контингенти
Положително миграционно салдо.
Върху реализацията на оптимистичния вариант важна роля ще окажат изградената материално-техническа база на града, развитието на туризма, интензивното строителство и недостатъчното възпроизводство на работната сила. От значение в случая е и стремежът на много хора към урбанизиран начин на живот, който дава възможност за по-добра професионална и социална реализация и изобщо по-високо качество на живот. Екстензивния период в развитието на Варна, изисква голямо количество работна ръка и поражда голям брой проблеми във връзка със значителната концентрация на население на едно място и депопулация в други части на страната, особено в зоната на влияние. Общината следва да създава условия и предприема мерки за подготовка на човешките ресурси.
Отварянето на границите към ЕС ще доведе до привличане на заселници от страните от ЕС поради благоприятните природни и социално-икономически условия и по-ниската цена за издръжка.
И в бъдеще гр. Варна поради своята многофункционалност, голям туристически център, развиваща се индустрия и специфичните дейности свързани с морето ще продължи да привлича заселници, като се очаква интензивна заселническа вълна.
Разработването на нов общ устройствен план на град Варна позволява да се разрешат редица демографски проблеми. Негова водеща цел трябва да бъде повишаване качеството на живота в града, създаване на условия за трудова реализация, промяна на репродуктивното поведение и пр. От друга страна в ОУП трябва да се предвижда създаването на качествена жизнена и екологична среда за населението. Развитието и концентрацията на туристически услуги, високотехнологични и високо интелектуални дейности ще допринесе за подобряване на качествените характеристики на населението и работната сила. Недостигът на работна сила ще формира интензивни заселнически потоци и ще активира разширяването на ежедневната трудова миграция. Демографска стабилизация може да се постигне при възстановяване и разширяване на икономическия потенциал на районите и зоната на активно влияние на града.

Полова структура

В перспектива не се очакват съществени диспропорции в половата структура на населението. Относителния дял на жените през 2030 г. в резултат от застаряването на населението и акумулация на жени във високите възрастови групи поради по-високата им средна продължителност на живота ще се повиши с 1 пункт.
Възрастови структури
Възрастовите структури се разглеждат във вариантите: тенденциален и оптимистичен.
Трудоспосбни възрастови групи

В двата варианта тенденциите са еднопосочни, но с различна интензивност и особености Налице е застаряване на населението откъм върха на възрастовата пирамида, което е по-силно проявено при тенденциалния вариант, където нарастването е над 4 пункта, докато при оптимистичния е около 2 пункта, т.е. застаряването протича по-бавно. Обратни са тенденциите откъм основата на възрастовата пирамида, където относителният дял на населението в подтрудоспособна възраст при тенденциалния вариант нараства с 4,5 пункта,а при оптимистични с 2,5 пункта. Това е резултат от по-бързото естествено нормализиране на възрастовата структура при тенденциалния, докато при оптимистичния вариант то се отлага в по-далечно бъдеще в резултат от по-високата миграция. Делът на трудоспособното население и при двата варианта намалява (от 4 до 9 пункта). По-значително е то при тенденциалния вариант, докато при оптимистичния в резултат на миграцията (около 80 % от мигриращите лица са в трудоспособна възраст), намалението ще е два пъти по-ниско.
В перспектива процесът на застаряване ще се задълбочава поради повишаващата се средна продължителност на живота. Този процес ще се забавя в резултат от миграцията.
Очаква се към 2030 г. всеки шести човек да е в надтрудоспособна възраст. В община Варна застаряването на населението спрямо останалите териториалните единици в страната е относително по-слабо. То няма да бъде съществена пречка за нормалното възпроизводство на населението.

Образователни възрастови групи

При възрастовата група 0-2 г. според тенденциалния и оптимистичния вариант броя на децата ще нарасне с около 4 хил. д. Увеличението на тази възрастова група е резултат от равнището на раждаемостта, заселвания на население в репродуктивна възраст, което реализира възпроизводствените си намерения и ниския относителен дял заселници от този възрастов интервал.
Поради същите причини броя на населението от образователната възрастова група от 3-6 години ще нарасне съответно с около 7 хил. д. при тенденциалния и около 9 хил. д. според оптимистичния вариант.
Най-многобройната образователна възрастова група 7-15 години според тенденциалния вариант ще нарасне с около 15 хил. д. (относителен дял от 8 % на 10.6 %), а според оптимистичния - с над 20 хил. д. (от 8 % на 9,2 %).
Образователната възрастова група 16-18 г. според тенденциалния вариант ще нарасне с около6 хил. д., а според оптимистичния с около 17 хил. д. Тези значителни нараствания се дължат на факта, че е висок относителния дял на заселниците от тази възрастова група. На практика броя на населението от тази възрастова група ще бъде по-голям, защото във Варна има концентрация на общи и специализирани средни училища, към които освен за постоянни мигранти ще има и поток от ежедневни мигранти.
Концентрацията в гр. Варна на значителен брой висши училища и колежи от национално и регионално значение, предопределят един постоянен контингент от около 30 хил. студенти във възрастовия диапазон 18-30 г. Част от тях от временни заселници се превръщат в постоянно заселили се. Този брой учащи се трудно би се увеличил, защото демографското остаряване в страната е значително и силно е намалял броя на населението от ниските възрастови групи.
Проектантският колектив приема за базов за разработването на ОУП на Община Варна оптимистичния вариант при който прогнозно население към 2030 г. ще достигне 530844 души постоянни обитатели, разчетено на естествен прираст с положителни стойности и на положителен механичен прираст, който ще се поддържа от социално икономическия растеж на града и общината.
Прогнозното население - постоянни обитатели на гр.Варна ще достигне приблизително 490330 души, или ръст от над 143000 души. Относителният дял на градското население ще достигне 92,4% от това на общината. Ще нарастне относителният дял на селското население - от 2,2% през 2005година на 7,6% в 2030 година.
Върху реалния брой на населението най-вече на град Варна, влияние оказват временно пребиваващите, ежедневните и сезонните трудови мигранти. За града са характерни сезонна заетост, ежедневна трудова миграция и значителен контингент от други временно пребиваващи за делови, социални и културни контакти, както и временно пребиваващи чуждестранни туристи и туристи от страната през активния туристически сезон.
По експертни оценки се предполага, че ежедневните входящи трудови мигранти са около 15 хил.души, а сезонните около 30 хиляди.
По данни на МВР през 2006 година в град Варна са летували 571 хил. чуждестранни туристи (приблизително 80 хиляди в рамките на една смяна), а постоянно и по-продължително пребиваващите чужди граждани са около 7,5 хиляди души.
Като се прибавят към тях ежедневните делови, социални, културни и други пътувания, както и почиващите от страната (около 15% спрямо постоянното население), едновременно временно пребиваващото население през активния туристически сезон достига около 200 хиляди.
В перспектива категорията на едновременно временно пребиваващите ще нараства.
По оптимистичния вариант се предвижда туристическият поток да нарастне на 120000 туристи, ежедневните мигранти на 35 хиляди, а сезонните включително сезонните трудови мигранти на 75 хиляди. От това следва, че в активния туристически сезон, населението на пулсиращия град (постоянно и временно пребиваващо) при този вариант да достигне 760 хиляди души.
При футуристичния вариант се очаква сезонните мигранти да достигнат 110000 д., а ежедневните 80000 д. Очаква се да нараснат заселническите потоци от страни на ЕС. Част от тях ще обитават (закупуват или наемат) постоянно или временно специализирани ваканционни селища. Подобна е ситуацията в редица големи европейски градове, където този дял варира от 10 до 20% от трудоспособното население. Потенциалът на община Варна позволяла във футуристичния вариант туристическия поток да достигне 150000 д. От това следва, че така в активния сезон в община Варна ще има над 760 хил. д., а в гр. Варна - 740 хил. д. при оптимистичния вариант, и около 1 млн. според футуристичния вариант. Високия дял на необитавани жилища (около 30 % от жилищния фонд) позволява безпроблемно да се установят над 100 хил. д., без да се заделят нови терени за жилищно строителство. Друг е проблемът със социалната и техническата инфраструктура. Разчетите за социалната инфраструктура трябва да се планират на база 15 % повече от прогнозираното население, а техническата с около 30 %.
Териториално прогнозното население е разпределено, като са отчетени капацитетните възможности на териториите за обитаване при съответните предложени с проекта градоустройствени показатели осигуряващи качествена среда за обитаване.
Най- незначително нарастване на населението се предвижда за район „Одесос" с около 5 хиляди души.Нарастването е насачено основно в 7-ми, 14-ти и по-малко в 12-ти микрорайони.Значително ще нарастне населението в район „Приморски" - с26870 души и район „Младост" - с 14754 души. В район „Приморски" нарастването е в резултат на усвояването и изграждането на ж.к."Бриз"; „Бриз-юг"; 21-ви и 22-ри микроройони; ж.к."Изгрев" и кв."Виница".
В район „Младост" нарастването на населението се предвижда основно във ж.к."Възраждане"-І-ви,ІІ-ри, и ІV-ти микрорайони.
Съобразно теренните им възможности прогнозното им население да нарастне за район „Владислав Варненчик" с около 5600души и за район „Аспарухово" с 9190, почти равномерно разпределено по съставните им микрорайони.
В переферните жилищни територии на северния град в СО(селищни образувания) "Сотира" ,"Акчелар", "Св.Никола" и"Траката" от район „Приморски" се предвижда прогнозно население -18288 души, в селищните образувания :"Кочмар", „ Пчелина","Сълзица" и „Планова" от район „Младост" -9530 души и в селищните образувания :-"Ментеше" и „Балъм дере" от район „Вл.Варненчик" -3040 души.Или общо в периферните жилищни територии на северния град предлагаме прогнозно население от 30858 души.
В територийте за вилен отдих и обитаване:"Сотира","Телевизионна кула" , "Добрева чешма", "Перчемлията", "Манастирски рид","Бялата чешма", "Дъбрава" и "Ален мак" хсе предвижда 18433 души постоянни обитатели и в нови жилищни територии върху земеделски земи - източно от село Каменар - 5900 души.
Или общо на "Север" от езерото постоянното прогнозно население ще достигне - 428 731 обитатели.
На Юг в периферните жилищни територии на града от район Аспарухово в селищните образования "Вилите" „Зеленика", „Боровец", „Ракитника" предвиждаме прогнозно население -19454 души и 5100 души в територии с промяна на предназначението: терена на „Галатекс" и бившия военен терен североизточно от кв."Галата".
В териториите за вилен отдих и обитаване " Прибой","Под село", "Летище", "Орехчето", "Крушова градина","Припек", "Черешова градина", "Панорама" и"Лазур" се предвижда - 10031 души постоянни обитатели.
В нови жилищни територии върху земеделски земи - около СО "Боровец",разширение на "Ракитника",около с.Константиново и с.Звездица се предвижда прогнозно население от 16260 души, а във ваканционни селища, курортни зони и други територии - 12541души.
Така на "Юг" от езерото прогнозното население ще достигне 102113 обитатели.